той самият трансперентен
по определение
лек и галантен
пристрастен съм
към всяко породено
от него движение
с него съм винаги
неубоздан и темпераментен

и въпреки че знам
как  той природата обича
понякога ревнувам
когато тя смирено
позлатява се
докоснала сърцето ми
и при това оставя се
той да я съблича

изтощен от играта с него
лягам и затварям очи
той за миг изчезва
а листата докосващи
ме само бегло
спират да танцуват
и покриват лицето ми

не минава дълго
там някъде в далечината
деяние негово пак чува се
разтреперва се земята
сега пък с мелницата
от долината
пак флиртува се

шарени са те винаги
издигнати все от него
от едната страна
с протегната ръка дете
а от другата
подчиняващото му се
хвърчило

и докато в хармония и сихрон
едните трошат
богатството природно
и пируват
другите са моногамно
завързани
и за посоката негова
неизвестна тъгуват!

(:–€)