Моето мъжко момиче!
от  Атанас Атанасов

бъдещето мое ти в дланите
роди ми
с уморена усмивка
намираш винаги думите
прости ми
от красотата ти
и дяволът е вечно притеснен
той самият подражава ти
къде модерен, къде преобразен
ти никога не плачеш
а когато смееш се
с глас все така кристален
от сърцето наранено, отронил се
дела сълзите ти прикриват
а те, перли масивни тежки
безусловно нанизани една до друга
в ежедневието
до моите сътворени грешки
докоснат от погледа ти, събуждам се
и знам зората предстои
в мрака съм аз, от едно друго слънце огрян
превръщаш ме ти,  тихо в оръжие
поставено в меката ти длан
към небосвод,  от мечти
съзнанието ти устремно с вятъра лети
свободна,  непринадлежаща
си ти като волно птиче
полъхне ли те  духът на морето
преврръща те той отново
в моето, мъжко момиче.
 

(:–€)