Посоката и развитието на една грешка!…

Кубрат е пръв който разбира, че грабителското безгрижие на варварските набези е вече минало и неводи в правилна посока! На него, този прабългарски вожд от рода Дуло, обзет от смътната догатка, че в неговото преломно време е нужно единство, му се отдава пръв далновидно, търпеливо и с държавническа воля да положи основите на един голям военно–племенен съюз със столица Фанагория на Таманския полуостров.
Летописци го наричат стара, „Велика или Голяма България“. С този първообраз на средновековна държава ханът заплита тежък, но исторически потребен възел от родова привързаност и честолюбие на племенни вождове, който създава условие за напредък и разтеж. Племенните първенци постепенно осъзнават прозрението на хана – само един държавен ред какъвто съществува до момента може да сплоти прабългарските племена!
„Легендата разказва, че на смъртния си одър Кубрат  поискал от синовете си да строшат сноп пръчки. Никой не успял и тогава Великият хан ги счупил една по една с немощните си ръце“. Синовете разбират бащиния съвет – да бъдът единни. Хронистите Теофан и Никифор пишат, че Кубрат им завещал да съхраняват единството на обидинението, „ За да владеят те навсякъде и да неробуват на друг народ.“ Но след негоната смърт всеки от петимата синове тръгва по своята житейска пътека и „Велика България“ постепенно се разпада.
Първородния син Бат Баян остава в родината и скоро се покорява на хазарите.
Вторият Котраг, основава попоречието на Волга „Волжко Камска България“, просъществувала до началото 13 век. Сега тук на това място бих искал да кажа че за редът на третия син се спори, едни добри българи казват Аспарух (Исперих) е третият, други добри българи казват Кубер. Добре,,, та синът Кубер повежда част от прабългарите към Панония и остава във Македония. Синът Алцек с други прабългари, стига до Италия и се заселва там.
Синът Аспарух явно най добре разбира заветът!…С едно от прабългарските племена, според писменото свидетелство което ни оставя хазарския владетел Йосиф през 10 век, след Исперих тръгва едно от най многобройните прабългарски племена, той поема на запад към устията на Дунав, и там постава основния камък на българската държава известна още като „Дунавска България“
Дело, орисано да пребъде повече от тринадесет века. С това дело Аспарух (Исперих) увекочава историческия спомен за своя баща – владетел, разбрал цената на единството и свободата!…
Ето тук на това място, напълвам по голямата от моята длан чаша с тъмночервено като кръв вино и се облягам удобно назад за да се насладя и на него и на мисълта в главата ми породена която разширява моите вени.
– А именно, какво би се получило ако петимата бяха изпълнили завета на Кубрат който безпорно за мен, като се има предвид тогавашното време, може спокойно да се приеме и като последната негова заповед?…
– Тези петимата, останали заедно, обединени, неразделни, подържащи се един друг и всеки приятел или неприятел който си позволи да обиди само един от могъщата българска фамилия да бъде поставен веднага на мястото си?……
– Къде щяха да се простират сега границите на България?……
– Можем ли да допуснем че именно в тази раздяла на петимата братя, се крие ключа на днешната ни безизходна ситуация, нестрадаме ли от този момент до сега от малобройността си, недостигане на гласове във всеки един парламент наш или (ЕU), от гордоста която наследихме и все още от тогава неправилно залагаме, ти можеш, но аз по добре, е няма да ти попреча, но немога и да ти помогна?……
Не е ли този същия завет (заповед), който е поставен в герба на България, под изречението „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“?……
– Възможно ли е, и какво би се получило ако всички българи на кълбото независимо от цвета на кожата, религията, или произхода си, обединят сили с една единствена цел помагане за изграждането на святата ни Родина, да се превърне отново тя в една достойна за пример република?……

(:–€)