Вървящ
по начертаното
от архитектите
на моя живот
с ключ в ръка
за тяхната врата
приближаващ ги
подреждам тихо
стъпките
една по една
заключил
невниманието си
в материята
невидима
предоставям
част от себе си
за тяхната игра
разнасяща се
и наподобаваща
северните сияния
стимулиращи
съзнанието
освобождаващи го
от отговорността
за останалото
чакащо
своя ред
зад една друга
но не заключена
за предстоящото врата
все още невидима
за неродените
ми мисли
заченати
от дълбочината
на тяхната
истина! 

(:–€)