Берлин, Петък, 15.07.2011








Здравейте!

Безпорно е че понятието съкровище е индивидуално интигрирано във всеки един от нас. Много са пътищата по които може то да се натрупа, но малко са тези по които можем да му се порадваме, а има само един да го запазим завинаги.

Като го поделим с колкото се може повече хора на този свят.

Още от дете бях пленен от изкуството на Чарли Чаплин, тогава още незнаех че съм избран за наследник на едно от най-приказните съкровища на тази планета.

 40 години по късно, преди около 34часа, един зрял мъж се отправи целунасочено към Бранденбургската врата, на Паризер-платц в Берлин. В тази късна вечер на месец юли, той не само се преобрази отново в онова щастливо хлапе, а и разбра че през изминалите 40 години той неограничено е профитирал с поверената  му добродетелност и вдъхновение от тази изключително малка но упорита личност.

Намирам го като признак не само на признателност, а и на добро поведение, ако тук на това място кажа че ще бъда щастлив да предам това съкровище на възможно колкото се може повече хора около мен.

Затвърдих това си обещание, с една пренесена от детството ми чистосърдечна усмивка пред неговата собствена кръв чиято цирколирайки във вените на дъщяря му Жаралдин пред мен, караща нейните големи очи да блестят в знак на съгласие. 

Това мое преобразяване завърши с един от неговите най добри филми, който бе прожектиран върху надутия пред Бранденбургската врата Airscreen,

„Големият Диктатор“...

Забелязах че всички в публиката имаха единодушно настроение. Или бяха и те преобразени в едно минало?.. Кой ли знае така точно.

Аз знам че след още 40 години, бих желал да преживея отново това преобразяването на този един мъж, в онова едно,  щастливо в миналото си хлапе!

Ваш си Калчо

(:–€)