Непозволявай!...
От Атанас Атанасов



В аудитория на
мълчание виновно
търси изход от
предстоящото
бавно настъпващо
петите и
отклонена с решение
разсеяна в забраненото
търсейки позволение
недостига младото
и търпение
като пред огледало
отразява се непознатото
в погледа и
през тeсен процеп
пропуснат ограничен,
в трептяща сянка
спускат се сълзи
върху релси от вода
изтласкващи безразличието
на спрялата илюзия
в полето
надежди влачещи
нестигнали
до морето
напрашени от звездите
издадени
от което
мисли недоосъзнати
превърна ти 
в мечти
отдалечаващи се 
невъзвратимо
защо позволи!

(:–€)