бъдещето мое
тя в дланите
роди ми
с уморена усмивка
намира винаги
думите
прости ми,

от красотата и
дяволът  самият
притеснен
той сам
подражава и
модерен и
преобразен,

то никога не плаче
а когато
смее се
като ангел
с глас кристален
от сърце рони се,

сълзите и
като перли
масивни тежки
нанизани
една до друга
до моите грешки,

с поглед
докосва ме
като че ли
от друго слънце
огрян
в оръжие превръщам се
поставено в
меката и длан,

свободна е тя
непринадлежаща
лети устремено
с вятъра
волна като
птиче
полъхне ли я
морето
преобразява се
тя отново
в моето
мъжко момиче!

(:–€)