Погледнете нагоре
Анна,
през затворените
очи на съдбата,
погледнете цветовете
на мечтата ми Анна,
обагрена от усмивките
на вашето лице 

вървейки измерението
на живота си Анна,
достигнах кръстопът,
а там вятъра играе си
с посоките Анна,
засили се в гърдите
ми шумът 

само една усмивка
още ми дайте Анна,
да поставя на Везната
до доблестта,
наклони ли се тя
от тежестта и Анна,
ще се подредят отново
за нас звездите,
отразяващи ни
в безкрайността!

(:–€)

Ana sigurno e haresala napisanoto za neja, i nie ot publikata ozeniavame baladata -moje bi ima i saprovod kitarna muzika?

Ако я докарам до серенада ще треба цел барок оркестър да организирам, нема ме акцептира с китара само, па и чорпогащника на шекспир, ще да е необходимо да нахлузя!
(:–€))))